Търсене в този блог

Показват се публикациите с етикет рецептите. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рецептите. Показване на всички публикации

вторник, 5 януари 2016 г.

0034: Сол

Освен подобрител на вкуса в хранително-вкусовата промишленост, солта се използва и за консервация на риби и меса. В науката за храната и храненето вкусът "солено" се смята за един от петте основни вкуса, разпознаваеми от вкусовите рецептори в устата. Останалите четири вкуса са: сладко, горчиво, кисело и "безвкусно", т.е. "неопределим вкус" (много особено вкусово усещане след консумация на глутаминова киселина).

Натриева сол

Това е "обикновената готварска сол". Тя съставлява най-голямата част от консумираната в света сол. В днешни дни обаче солта за овкусяване на храна е смес от различни соли.

Химична формула: NaCl
Функции: доставя натрий за тялото, участва в регулирането на вътре клетъчното налягане и съдържанието на вода.

Ефект: свръх консумацията на натриев хлорид води до увеличена жажда и задържане на вода в клетките, a това от своя страна води до отоци и повишено кръвно налягане.

Калиева сол

Освен естествено съдържима в множество зеленчуци, калиевата сол се влага в комбинирана диетична сол заедно с натриева сол. Целта е да се балансира водния баланс в човешкото тяло.
Химична формула: KCl
Функции: внася калий в организма, а той от своя страна балансира клетъчното налягане заедно с натрия и калция.

Ефект: вложена в комбинирана сол (66% калий, 33% натрий) и диета с високо съдържание на натрий, калиевата сол балансира водния баланс на приемащия я. В самостоятелен прием тя има диуретичен ефект, т.е. води до загуба на вода и калций с урината.
В свръх дози приемът на калиева сол е опасен, тъй като може да доведе до живото застрашаващи състояния: обезводняване, масирани мускулни крампи и инфаркт.

Йодирана сол

Йодираната сол се използва за превенция на йодния дефицит. Такъв може да се получи при консумиране на недостатъчно йод с храната (бедни на йод почви) или при радиоактивни замърсявания.
Йодният недостиг води до проблеми с щитовидната жлеза, които имат важни функции за правилната обмяна на веществата в тялото. Често в комбинираната сол за директна консумация влагат до 1% йодирана сол.
Химична формули: KI или NaI
Ефект: внася йод и калий или натрий в организма

Флуорирана сол

Този тип сол се използва в много страни от Европа, където флуорирането на питейната вода не е общоприета практика. Флуоридът е важен за здравето на зъбите.
Ето защо в повечето страни с не флуорирана питейна вода, влагането на калиев или натриев флуорид в комбинираната и обикновената сол е практика.
Химична формула: KF или NaF
Ефект: внася флуор и калий или натрий в организма
Дозировка за подрастващи и възрастни: Научните среди в света са сериозно разединени относно точните количества флуор, който трябва да се приема от различните хора.
Разликите са не само по отношение на средната дневна доза, но и по отношение на токсичната и смъртоносната доза на флуоридите. Ето защо ще се въздържа да публикувам точни стойности.

В България флуорирането на водата е практика при водоснабдяването на населени места, ето защо не се наблюдава дефицит или недостиг на флуор. Допълнително от това вещество има в почти всяка паста за зъби.
------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

петък, 4 февруари 2011 г.

0033: Брашно

(Brashno)

Най-голямо значение за производството на хляб, хлебни и сладкарски изделия има пшеничното брашно. Произвеждат се три основни типа брашно: тип 500, тип 700, тип 1150.

От тях се произвеждат основните видове хляб: бял („Стара Загора”), „Добруджа”, типов, голяма част от специалните видове хляб, хлебните и сладкарски изделия. Произвеждат се и други типове пшенични брашна - с високо белтъчно съдържание и пълнозърнесто брашно 1850.

Химичният състав на пшеничното брашно зависи от химичния състав на пшеницата, вида, сорта, начина на смилане на зърното, а така също и от неговия тип, защото в различните типове брашно влизат различни съставки от централните и периферни части на зърното.

Брашното съдържа две големи групи химични вещества - органични (83-85%) и неорганични (15-17%). От органичните вещества най-много са въглехидратите – 80 90%, следвани от белтъчните вещества - 9-18% и мазнините - 0,9-3%.

Освен тези органични вещества брашното съдържа витамини, багрилни вещества (пигменти) и ензими. Неорганичните вещества в брашното са вода (13-15%) и минерални вещества (0,4-2%).

Въглехидрати

Те са основна съставна част на брашното - 70-90%. Според химичния състав и физичните си свойства се разделят на прости (монозахариди) и сложни (полизахариди) захари.

Монозахаридите са представени от глюкоза и фруктоза, а полизахаридите от дизахариди (захароза и малтоза), тризахариди (рафиноза), нишесте, целулоза, хемицелулоза. Захарите в брашното са от 0,6% до 1,8% спрямо сухото вещество и са неравномерно разпределени в анатомичните части на зърното.

Ендоспермът е по-беден, отколкото зародиша, алейроновия слой и обвивките. Затова брашната с нисък добив съдържат относително по-малко количество захари.

Основните свойства на захарите, които имат значение за хлебопроизводството са разтворимост във вода, ферментация на простите захари и карамелизация при температура 140°С.

фотоизточник: images.google.com

Нишесте

Основна количествена съставка в брашното е нишестето. Съдържа се в порядъка на 65-75%. Състои се от амилоза (средно 24%) и амилопектин (средно 76%). Нишестето има много голямо технологично значение.

То е главният резерв за подържане на ферментацията в тестото. От състоянието му в брашното до голяма степен зависят водопоглъщателната способност на брашното, ходът на ферментационния процес, структурата на средината, обемът, вкусът, ароматът и цветът на хляба.

За хлебопроизводството от значение са водните свойства на нишестето. То не се разтваря във вода, но поглъща водата адсорбционо като набъбва. Пшеничното нишесте при замесване поглъща средно 30-40% вода спрямо масата си.

От значение е и целостта на нишестените зърна - тези с нарушена цялост поглъщат значително по-голямо количество вода от целите. При наличието на вода и при повишена температура (над 35°С) успоредно с набъбването протича и неговото оклейване.

Нишестените зърна разхлабват структурата си и при температура около 65°С обвивката им се разкъсва и се образува вискозна лепкава маса-клей. Оклеяното нишесте е много по-достъпно за действието на ензимите. Нишестето на пшеничното брашно има начална температура на оклейване 62,5°С.

Други въглехидрати

В пшеничното брашно се съдържат незначително количество пентозани (0,4-0,6%). Повишеното им съдържание влияе отрицателно върху хлебопекарните качества на брашното. Съдържат се в незначителни количества и други въглехидрати, като пектин, целулоза, хемицелулоза, които не играят съществена роля в технологичния процес.

Белтъчини вещества

Te са на второ място по количество в пшеничното брашно след въглехидратите. Преобладават белтъчните вещества от ендосперма на зърното. В зависимост от типа на брашното могат да бъдат включени повече или по-малко белтъчни вещества от периферните части на зърното (брашно тип 1150).

Пълнозърнестото брашно включва почти всички белтъчни вещества, съдържащи се в зърното. Количеството на белтъчните вещества, техният химичен състав, структура и физико-химични свойства оказват голямо влияние върху качеството на брашното, върху технологичния процес и хранителната стойност на готовата продукция.

То се колебае в широки граници от 8-25%. В състава на белтъчните вещества на брашното влизат протеини и минимални количества протеиди.

Протеини

Протеините са прости белтъчни вещества. Изградени са от аминокиселини. Към тях спадат албумин, глобулин, проламини и глутелини. Пшеничното брашно съдържа най-голямо колчество албумин, глобулин, глиадин и глутенин.

По-голяма част от белтъчините на брашното принадлежат на глиадиновата и глутенинова фракции. Те имат основно значение за протичане на технологичния процес при производството на хляб и хлебни изделия.

Протеиди

Протеидите (сложни белтъчни вещества) са съединения на белтъчините с вещества от небелтъчен характер. От протеидите в пшеничното брашно се съдържат глюкопротеиди, липопротеиди и в незначителни количества нуклеопротеиди и хромопротеиди.

Основните физико-химични свойства на белтъчините - хидратиране, коаголиране и хидролиза се проявяват по време на образуване на тестото, при неговата механична и термична обработка и променят състоянието му.

Белтъчните вещества на пшеничното брашно са главният фактор за специфичните и много характерни физични свойства на тестото. Колкото по-високо е съдържанието на белтъчни вещества в брашното, толкова то е по- качествено.

Мазнини

Съдържат се сравнително малък процент в пшеничното брашно (0,9-3,0%) към сухото вещество). Намират се в свободно състояние, а също и във вид на комплекси с белтъчините (липопротеиди) и с въглехидратите (глюкопротеиди).

Мазнините са от значение за съхраняване на брашното. Имат голямо техологично значение и са много важен фактор за формиране физичните свойства на тестото, газозадържането и пластичните му свойства.

Витамини

Съдържащите се в брашното витамини имат значение не само за хранителната стойност на готовия продукт, но и за протичане на ферментационните процеси, тъй като те са важна съставка от храната на дрождите и другите микроорганизми.

В брашното се съдържат витамините РР, Е, В3, В6, В1, В12, К и минимално количество витамин А. По витаминно съдържание най-пълноценни са пълнозърнестото брашно и брашната с по-висок рандеман.

Пигменти

Брашното съдържа по-малко пигменти отколкото зърното, защото те частично или напълно се отделят с обвивките в триците. Брашното съдържа ксантофил, флавони и продукти от разпадането на хлорофила. В нищожно количество се съдържат каротен и криптоксантен. Пигментите оказват влияние върху цвета на брашното.

Ензими

Ензимите биологични катализатори с белтъчна природа и имат способността да активират различни химични реакции в живия организъм. Брашното съдържа амилолитични ензими (? и ? амилаза), протеолитични ензими(протеаза), липолитични ензими ( липаза, фосфолипаза, липоксигеназа ) и други. По количество и роля най-голямо значение имат първите две групи ензими.

Амилази

В нормалното брашно се съдържат само 0,3 единици ?-амилаза и 22 единици ?-амилаза на 1 грам нишесте, която е в достатъчно активно състояние. Под действието на ?-амилазата нишестето хидролизира до малко малтоза и голямо количество нискомолекулни декстрини, а под действието на ?-амилазата нишестето хидролизира до голямо количество малтоза и малко количество нискомолекулни декстрини.

Протеолитични ензими

Протеолитичните ензими в брашното - т.нар. протеази, предизвикват ензимна хидролиза на белтъчните вещества, която се нарича протеолиза. Протеазата се съдържа в брашното, но в слабо активно състояние.

Основно предизвиква деструктуриране на белтъчните вещества на брашното в условията на тестото и в малка степен ги хидролизира до крайни продукти (аминокиселини, пептиди, пептони и др.).

Основните фактори, които влияят върху действието на ензимите в брашното са: температура, влага, киселинност и концентрация на средата, наличието на активатори и инхибитори.

Оптималната температура на действие на по-голяма част от ензимите е от 35-58°С. Над 80°С ензимите намаляват или напълно прекратяват своята дейност. Ензимите в брашното катализират всички процеси на технологичната обработка на тестото. Времетраенето на технологичния процес се регулира чрез активността на ензимите.

Минерални вещества

Средното им съдържание в брашното е 1,5-3% от сухото вещество под формата на соли. Минералните вещества се намират в най-голямо количество в обвивките и в алейроновия слой.

Тази неравномерност определя и различното им съдържание в отделните типове брашно. Най-голямо е наличието на фосфор, калий, сяра, магнезий, хлор, натрий и калций.

Останалите са в по-малко количество. Има следи от микроелементите цинк, манган, желязо, никел и др. Минералните вещества и микроелемемтите влияят върху жизнената дейност на дрождевите клетки в тестото и определят пълноценността на хляба и хлебните изделия. Те понижават енергийността на изделията и подобряват съществено обмяната на веществата в организма.

-------------------------------------------------------------------------------------------

© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

сряда, 2 февруари 2011 г.

0032: Захар

(Zahar)

Захар се получава от захарно цвекло или захарна трастика. В търговската мрежа се среща бяла и кафява захар.

Кафявата захар става все по-популярна поради засилващия се интерес на хората да се хранят здравословно. Има реална причина качествената кафява захар да е по-скъпа от бялата.

фотоизточник: images.google.com

Тъй като в захарния сироп, извличан от цвекло или тръстика, по обясними причини, има белтъци, както и др.вещества, които затрудняват образуването на кристали, този сироп трябва да се очисти от тези нежелани примеси.

При бялата захар този проблем е решен евтино и ефикасно. В захарния извлек (10-15% захарно съдържание) се внася 2% вар (СаОН). Процесът се нарича дефекация. След което на фини мехурчета се барботира през сместа въглероден диоксид (СО2). Процесът се нарича сатурация.

Образува се утайка от гипс (СаСО3), която увлича със себе си всички белтъци, както и голяма част от другите примеси. След като се филтрира сока от утайката, той се сгъстява чрез изпарение на водата.

Образуваният сироп се нарича тежък сок и има около 65% захароза. Следва образуване на кристали, които се центрофугират, сушат. Готовата бяла захар се опакова и съхранява.

Останалият сироп (от центрофугирането) се подлага на допълнителна кристализация и получените вторични кристали (жълта захар) се разтапят (под името клера) и се връщат при тежкия сок.

При кристализирането на захарта всички останали примеси остават в междукристалния сироп, а кристалите остават чисти-98-99%захар. След третата (обикновено) кристализация се отделя сироп, наречен меласа, който за захарния завод е отпадък.

фотоизточник: images.google.com

Ползва се за спирт и др. В меласата са всички минерали, соли и т.н.

Черната захар се очиства по друг начин от белтъци. Процесът е доста по-скъп, с по-сложна техника и с по-скъпи вещества. Затова качествената кафява захар е по-скъпа. Кафява захар се прави и по некачествен метод от бяла захар, смесена с меласа (отпадния продукт от захарното производство) и изсушена.

---------------------------------------------------------------------------------

© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

събота, 29 януари 2011 г.

0031: Рецепти за плодови салати

Рецепта за салата с ябълки
(Recepta za salata s jabalki)

продукти за рецептата:

2-3 ябълки
1 к.ч. едро сч
укани орехи
1 с.л. ром или ликьор
1-2 с.л. пудра захар
1 с.л. лимонов сок


фотоизточник: images.google.com

приготвяне на рецептата:

1. Нарежете обелените ябълки на тънки филийки и ги поръсете със захарта.
2. Добавете лимоненовия сок, алкохола и орехите.
3. Разбъркайте добре салатата, оставете я да престои около 1 час и поднесете.

Рецептата е лесна за приготвяне.
-------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

0030: РЕЦЕПТИ ЗА СЛАДКИ

Рецепта за масленки

(Recepta za maslenki)


продукти за рецептата:

1. 1 чаша пудра захар
2. 1 чаша мас
3. брашно, колкото трябва

приготвяне на рецептата:
фотоизточник: images.google.com

Разбъркват се захарта и маста. Прибавя се брашно докато стане меко тесто. Правят се малки топчета, които се пекат в умерена фурна. След това се овалват в пудра захар.

Рецептата е лесна за приготвяне и е идеална, ако за консумиране със сутришното или следобедно кафе или чай.
-------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

петък, 23 юли 2010 г.

0029: Шоколад

(Shocolate)

Шоколадът се произвежда от какао, добито от плодовете на дървото Theobroma cacao, което произхожда от Южна Америка. Theobroma означава “храна на боговете”. В Европа какаото е пренесено за първи път в Испания едва през 16 век, независимо, че неговото използване като храна и лекарство води началото си от преди повече от 1400 години.

Още през XVI в. какаото и шоколадът са били използвани като лекарства, най-вече да се възобнови загубеното тегло или за да се подобри състоянието на кожата, при болни, които са отслабнали рязко. Чрез него се стимулира нервната система и храносмилането. Техните терапевтични свойства се отнасяли и за много случаи на анемия, анорексия, хрема, спадане на либидото, температура и др. Шоколадът е бил обвиняван за много вреди. Целта на лекарите била болните да ограничат и напълно да откажат употребата му. От тук идва и лошата му репутация, че провокира нервни кризи, акне,

фотоизточник: images.google.com

кризи на черния дроб, епилиптичните кризи, болките в главата (тираминът, който той съдържа, може да бъде причина за появата на мигрени). Стигало се е дори до абсурдни твърдения като тези на Мадам Севине, че бременна жена, която яде шоколад може да умре или да роди деца с шоколадов тен. Днес изследванията се концентрират върху благоприятното профилактично въздействие на какаото и шоколада върху сърдечно-съдовата система. Полифенолите в какаото предизвикват отпускане на кръвоносните съдове и участват в регулирането на кръвното налягане. Същите тези полифеноли имат антиоксидантен ефект.

Шоколадът произведен изцяло на растителна основа, не съдържа холестерол. Холестеролът идва от млякото. Черния шоколад може да ни предпази от атеросклероза. Съвременните изследвания сочат шоколада като едно от най-сигурните хранителни вещества за предпазване от заболявания на сърдечно-съдовата система.

Някои субстанции на какаото, като кофеин, тирамин, серотонин имат стимулиращ ефект върху психиката. Тъй като съдържа още магнезий и желязо, шоколадът се явява и антистресова подсилваща храна, едновременно подсилващо и успокояващо средство. Освен това консумацията на шоколад предизвиква освобождаването на допамин в мозъка – молекулата на удоволствието. Но тя предизвиква пристрастяване. Това отчасти обяснява защо някои хора са направо пристрастени към шоколада.

От диетична гледна точка шоколадът също има предимства. Захарта, която той съдържа не предизвиква бърза и силна инсулинова реакция в организма, способна да наруши равновесието на кръвната захар, което благоприятства за образуването на мастни резерви и холестерол.

И накрая да не забравяме, че той е един от най-големите енергийни източници (около 500 ккл в 100гр.) Той съдържа 61% въглехидрати, 30% мазнини и 5-8% белтъци. Мазнините в шоколада са съставени от наситените мастни киселини – стеаринова (34%) и палмитинова (27%), мононенаситени – олеинова (34%) и само 2 % полиненанситени представени от линолева киселина. Шоколадът е също така и добър източник на редица минерални вещества като: калий, магнезий, мед и желязо, които се усвояват ефективно от организма.

За разлика от кафето, шоколадът е с по-ниско съдържание на кофеин и неговата консумация не води до безсъние, свръхвъзбуда.

Специфичните благоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система, които оказва шоколадът се дължат на биологично-активни вещества от групата на полифенолите. Те са естествени съставки на растенията и се съдържат в особено високи количества в плодовете, зеленчуците, какаото, чаят, червеното вино. В какаото те достигат до 20% и тяхното количество се влияе от процесите на преработка на какаовите зърна – сушене, ферментация, изпичане.

Може с категоричност да се каже, че шоколадът е полезен продукт и консумиран в умерени количества доставя не само удоволствие, но и има доказано благоприятни ефекти върху организма.

Редовната употреба на шоколад и вино в разумни количества значително намалява риска от сърдечни заболявания, а така също способства за увеличаване на продължителността на живота с 5-6 години.

--------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

0028: Червен пипер

(Sherven piper)


Червеният пипер е прекрасна подправка. Получава се от сушени червени чушки или чушлета които се смилат или счукват на прах. Има много сортове чушки от които се прави червен пипер. Той е традиционна българска подправка.


фотоизточник: images.google.com

Придава на ястията сладникав аромат. Ароматът на червения пипер се отделя напълно при термична обработка, но тя трябва да бъде кратка и умерена, защото при висока температура захарите в него прегарят и вкусът му става горчив.

Червеният пипер най-общо се разделя на два вида
- лютив червен пипер
- сладък червен пипер.

Лютивият червен пипер
(чили, кайен) се приготвя от узрели лютиви чушлета и се използва за подлютяване на ястия, сосове и подправкови смеси. Полулярен е в мексиканската и индийската кухня.

Сладкият червен пипер
се получава от сладки червени чушки и придава на ястията леко сладникав вкус. Червеният пипер оцветява ястията в приятен оранжев до керемиден цвят. Понякога се използва за поръсване на различни продукти, но тогава ароматът му не се освобождава напълно и постигнатият ефект е повече естетичен, отколкото вкусов.

Най-важната съставка на сладкият червен пипер е капсицинът, който му придава характерния вкус. Съдържа доста калиеви и магнезиеви соли.

Червеният цвят се дължи на едно каротиноподобно вещество. Когато се консумира в големи количества, може да причини оранжево оцветяване на дланите на ръцете и стъпалата на краката.

Червеният пипер стимулира отделянето на храносмитателни сокове, но може и да раздразни лигавицата на храносмилателните органи. Трябва да се избягва от болни с възпалителни заболявания на храносмилателната система и хемороиди.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

0027: Ориз

(Oriz)

Отглеждането на ориз у нас има 400 годишна история. В съвременни условия то се извършва в специални съоръжения — оризища.

Въпреки, че отглеждането на ориз в условията на България е скъпо мероприятие, през периода 1944–1975 г. площта му нараства от 60 хил. дка на 170 хил. дка, като най-голям производител е била Област Пловдив, следвана от Пазарджишка,

фотоизточник: images.google.com

Старазагорска и Ямболска области. След реституцията на земята площта на оризищата рязко намаля.

Все още качествата на това растение не са достатъчно оценени както от масовия консуматор, така и от спортуващите. Оризът е изключително богат на сложни въглехидрати, а те са главният енергиен източник за организма.

Предубеждението, че съдържащото се в ориза нишесте е причина за трупане на подкожна мазнина, просто е неоснователно. Когато човешкото тяло е натоварено интензивно, то използва за покриване на енергийните си нужди основно въглехидрати.

Разбира се най-подходящ е кафявият ориз, който отдавна вече се продава на българския пазар. В него се съдържат желязо, фосфор, магнезий, калий, калций хром.

Защо оризът,особено кафявият,е толкова подходяща храна, дори за хора на строга диета?Той е с много нисък гликемичен индекс, тоест бавно се абсорбира и има умерено въздействие върху покачването на кръвната захар.

Щом трябва да контролирате теглото си, за вас е по-добре да изберете високовъглехидратни храни, а кафявият ориз е изключително подходящ.

Има само един недостатък в сравнения с белия ориз - приготовлява се значително по-бавно, но нали знаете, че има хладилници.

Можете да сварите и по-голямо количество, тъй като в обработен вид и поставен в хладилник, кафявият ориз може да издържи 6-7 дни, без да промени качествата си.

За разлика от белия ориз, който се вари 15 минути, кафявият се нуждае от 45-50 минути, за да омекне напълно. Процедурата е бавна, но оправдана.

Оризът се използва в кулинарита. Съществуват много български рецепти с ориз.

------------------------------------------------------------------------------------------------

© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

четвъртък, 22 юли 2010 г.

0026: Яйца

Яйца

(Yaica)


Като хранителни продукти яйцата са обект на противоречиви мнения, но с напредването на науката все повече става ясно, че не само не са толкова вредни, а и че са полезни за всеки, който иска да се храни здравословно.

фотоизточник: images.google.com

Яйцата
съдържат не само най-съвършените белтъчни съставки в сравнение с другите храни, но също така лецитин, който подпомага асимилирането на мазнините.

Най-важното е, че подпомагат повишаването нивата на липопротеини с висока плътност, чието прочистващо действие разлага плаката , а от друга страна пренасят холестерина по кръвен път, без да запушват артериите.

Яйцата се усвояват лесно от организма и са много необходими за изграждане и обновяване на неговите клетки. Белтъкът им съдържа незаменими аминокиселини, които са в оптимално равновесие.

Поради високата си биологична стойност яйчният белтък е признат за еталон и с него се сравняват протеините от друг произход. Мазнините, съдържащи се в белтъка, основно са полиненаситени и поради това безвредни.

Белтъчните вещества, които се съдържат в него, са коналбумин, овоалбумин и др. Изчислено е, че две средно големи яйца осигуряват на организма толкова незаменими аминокиселини, колкото 80-100 г месо.

Жълтъкът е най-ценната хранителна част. В жълтъка се съдържат и витамините А, D и E. В жълтъка, за разлика от белтъка, има холестерин. Хора, които имат проблем с нивото на холестерин в кръвта, трябва да не употребяват повече от 1 яйце на ден /1 жълтък/, могат да консумират повече белтъци.

Около 2% от жълтъка е холестерол, но той не е толкова опасен, колкото се твърди от някои автори. В жълтъка се съдържа полезното вещество - лецитин. При обменните процеси той, най-общо казано, обезврежда холестерола. В белтъка няма холестерол.

Значителното количество лецитин в жълтъка повлиява благоприятно черния дроб и нервната система. Неслучайно яйцата се включват в диетите на хора, които работят в замърсена среда с промишлени и неврогенни отрови, като живак, арсен, олово.

Комбинацията на лецитин и желязо в хранителните продукти стимулира образуването на кръвните съставки, затова яйчните жълтъци са особено полезни при анемии и възстановяване след тежко боледуване.

За безвредна се смята консумацията на 6 яйца седмично. Хората, предразположени към атеросклероза, трябва да приемат едно, най-много две яйца седмично. Тези, които имат алергия към белтъчини, трябва да ядат само жълтък.

Съществува твърдение, че суровите яйца са по-хранителни. Трябва да се знае, че полезните съставки на яйцето са достатъчно устойчиви на висока температура и се запазват след различни видове кулинарна обработка.

При постоянна консумация на сурови яйца може да се стигне до болестно състояние, известно като биотинова авитаминоза. Суровите белтъчини могат да доведат и до различни прояви на алергия, уртикария и екзема.

Суровите яйца могат да предизвикат и хранителни отравяния. Това се отнася повече за пачите и гъшите яйца, които съдържат повече мазнини и често са носители на салмонелна инфекция, но не е изключена такава и при кокошите яйца.

Преди консумация яйцата трябва да се измиват с хладка вода и да се варят 10 минути /минимум 5/. Топлинната обработка не бива да се удължава много, защото белтъкът става трудносмилаем. Пържените яйца са трудносмилаеми поради мазнината, с която се пържат, а и не са диетични.

Азиатските народи отдавна използват лечебните свойства на пъдпъдъчите яйца, които успокояват нервната система и повишават имунната защита на организма.

Яйцата на пъдпъдъка са полезни при лечение на алергии, астма, анемия, имунна недостатъчност. Те съдействат за понижаване на кръвното налягане, подпомагат изгарянето на захарта, регулират водната обмяна, регулират стомашната секреция. Пъдпъдъчите яйца тонизират при умора, главоболие.
У нас все още се смятат за деликатес, но вече ги има на пазара.

Смятаме, че не бива да се ядат повече от 2 цели яйца, а що се касае само до белтъците, въпросът е по- индивидуален. Всеки трябва да прецени колко белтъчини приема с друга храна или под форма на белтъчни добавки, каква лична поносимост има към белтъчините, какво цели с тренировките, какво физическо натоварване има.

Яйцата
са една изключително полезна храна, но и тя би могла да създаде проблеми при неразумно консумиране.

Яйцата се присъстват почети винаги в рецептите. Те са лесни и бързи за приготвяне.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

сряда, 21 юли 2010 г.

0025: Рецепти за десерти

Рецепта за малки кексчета

(Recepta za malki kekssheta)

Продукти за рецептата:

1. 2 яйца
2. 1 ч.ч. захар
3. 1/2 ч.ч. вода
4. 1/2 ч.ч. олио
5. 1 ч.л. сода бикарбонат
6. 3 с.л. сладко или течен шоколад
фотоизточник: images.google.com

7. 2 ч.ч. брашно

Приготвяне на рецептата:

Разбивате добре яйцата със захарта. След това прибавяте олиото и водата и пак разбърквате добре. Прибавете и брашното в което предварително сте прибавили содата, разбъркайте и накрая прибавете сладкото.

След като сместа е вече готова я резпределете във купички ( за крем карамел ). Които предварително сте намазали със олио. Сместа се слага до половината на купичките, защото ако ги напълните до горе тя ще излезе от тях.

Рецептата е лесна за приготвяне и е идеална ако за консумиране със сутришното или следобедно кафе или чай.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

петък, 2 юли 2010 г.

0023: Ванилия

Ванилия

(Vanilia)

Единственото растение от семейството на орхидеите, което се употребява в кулинарията. Ванилията е един от най-древните сексуални стимуланти.

Добавят я в сладкиши, алкухолни напитки, използват я в козметични и лекарствени средства. Благодарение на своя нежен,
освежаващ аромат ванилията се смята за една от най-фините
подправки.

фотоизточник: images.google.com

Тя е най-използваната подправка и при приготвянето на всякакви видове сладкиши от най-дребни сладки, бонбони, кремове, конфитюри, до кексове, пудинги и торти.

Изкуственият заместител на ванилията се нарича ванилин. Той е по-малко ароматен, тъй като в естествената ванилия освен ванилин се съдържат и много други природни ароматични компоненти.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

вторник, 29 юни 2010 г.

0022: Рецепти за коктейли

Рецепта за коктейл " Загадка "

(Recepta za kokteil " Zagadka "

Продукти за рецептата:

продуктите са за една чаша коктейл

1. 30 г вермут
2. 30 г коняк
3. 20 г ликьор от портокали
4. 5 г лимонов сок
5. 15 г лед


фотоизточник: images.google.com

Приготвяне на рецептата:

Разбъркайте изброените продукти в шейкър, ако нямате може и в шише.

Налейте коктейла в чаша и прибавете няколко вишни или череши от сладко, добре отцедени от сиропа.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

0021:Рецепти за коктейли

Рецепта за коктейл с малини

(Recepta za kokteil s malini)

Продукти за рецептата:

1. 1/2 кг малини
2. 1ч.ч. пудра захар
3. 1/2 ч.ч. малинов ликьор
4. 300 г водка
5. 1/2 ч.ч. вода
6. лед

фотоизточник: images.google.com

Приготвяне на рецептата:

Изчистете малините и изтискайте сока им. Прибавете към сока пудрата захар, ликьора, водката и водата.

Разбъркайте добре сместа и я налейте в чаши, на дъното на които сте сложили лед.

По същия начин можете да приготвите коктейл с ягоди, капини и др. меки плодове.
----------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

0020: Рецепти с месо от птици

Рецепта за пиле с грах

(Recepta za pile s grah)

Продукти за рецептата:

1. 1 пиле
2. 1/2 ч.ч. мазнина
3. 2 глави лук
4. 1 с.л. брашно

фотоизточник: images.google.com

5. 3 червени домата
6. черен пипер и сол на вкус
7. 1 кг изчистен грах
8. 1 връзка копър
9. 1 лъжичка червен пипер

Приготвяне на рецептата:

Нарежете на порции пилето и го запържете в мазнината. При него запържете също нарязания на ситно лук, брашното и обелените и нарязани домати. Прибавете след това червения пипер, сол на вкус и гореща вода колкото да покрие месото.

Щом заври водата прибавете и грахът да ври заедно с месото. Преди да го свалите от огъня прибавете ситно нарязания копър.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

понеделник, 28 юни 2010 г.

0019: Рецепти с месо от птици

Рецепта за пиле с доматен сос

(Recepta za pile v domaten sos)

Продукти за рецептата:

1. 1 пиле
2. 1/2 ч.ч.масло(олио)
3. 3/4 кг червени домати
4. 3 с.л. кисело мляко
5. сол и черен пипер на вкус


фотоизточник: images.google.com

Приготвяне на рецептата:

Почистете и измийте добре пилето. Сложете го да се пържи в маслото, като го обръщате, за да се зачерви добре от всички страни. Посолете го, захлупете го плътно и го задушавайте на умерен огън заедно с доматите нарязани на филийки.

Извадете готовото пиле да изстине и го нарежете на порции. Претрийте соса през цедка и го подправете с черен пипер и киселото мляко.

При поднасянето на пилето полейте всяка порция с част от соса.
----------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

събота, 26 юни 2010 г.

0018: Рецепти без месо

Рецепта за пържени пиперки по карловски

(Recepta za parjeni piperki po karlovski)

Продукти за рецептата

1. 3/4 кг по- месести пиперки
2. 1 1/4 ч.ч. прясно мляко
3. сол, брашно и масло(олио)


фотоизточник: images.google.com

Приготвяне на рецептата:

Опечете леко чушките. Обелете ги, посолете ги, потопете ги в брашно и ги изпържете в масло. Наредете ги в по голям тиган или в малка тавичка и ги залейте с прясното мляко. Посолете леко и оставете да къкри 5 -6 минути на слаб огън.

Рецептата е лесна за приготвяне. Добър апетит.
----------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!

0017: Рецепти без месо

Рецепта за оризови кюфтета

(Recepta za orizovi kiufteta)

Продукти за рецептата:

1. 1 ч.ч. ориз
2. масло колкото орех
3. 1/2 ч.ч. натрошено сирене (настърган кашкавал)
4. 1 яйце
5. магданоз (ситно нарязан), черен пипер на вкус

фотоизточник: images.google.com

Приготвяне на рецептата:

Сварете ориза в 3 ч.ч. подсолена вода, в която сте прибавели и маслото. Оставете го да се охлади. Прибавете сиренето, магданоза, черния пипер и яйцето.

От сместа оформете кюфтета. Оваляйте ги в брашно, потопете ги в яйце и ги изпържете в силно сгорещена мазнина.

Поднесете кюфтетата топли със салата.
--------------------------------------------------------------------------------------------------
© 2010,Биляна Илчева - избрал и публикувал, All rights reserved!